P2P стрийминг

Стриймингът представлява пряко и непрекъснато излъчване на медия, предоставяна от доставчик. Клиентът може да използва даден медия плейър, за да започне да гледа предоставения файл (например филм), още преди целият файл да е бил прехвърлен.

P2P стриймингът се отнася до разпространение на видео потоци чрез използването на софтуерни прилоцения, базирани на peer-to-peer системата. Видео потоците могат да бъдат най-различни, като най-често става въпрос за телевизионни канали, предавания или събития от най-различни краища на света. Потенциалът на този вид разпространение е изключително голям, тъй като така всяка медия има възможността да достигне световни мащаби. Всеки пиър, който се включи в мрежата за да гледа видеото съответно предоставя възможност на други зрители също да се включат, които от своя страна също се превръщат в пиъри.

По този начин може да се достигне много голяма и световна аудитория, без да се влагат никакви допълнителни инвестиции или разходи.

Получените от крайния потребител потоци обикновено са забавени с няколко минути спрямо оригиналния източник. Качеството на видеото зависи до голяма степен от броя на зрителите в момента, като колкото повече участници в системата има, толкова по-добро ще бъде и качеството.

Разпространението на видео потоци обикновено е по-евтино чрез използването на P2P системи, отколкото традиционните методи. Още повече, че това може да се извършва и от частни лица за разпространението на файлове, независимо дали са собствено производство, с право на разпространение или чрез телевизионна карта. Недостатък на P2P стрийминга спрямо обикновеното телевизионно предаване от единен сървър е липсата на гарантирано добро качество и надежден поток.

Всеки зрител е част от веригата на пиърите, които могат да имат както положително, така и отрицателно влияние върху надеждността на стрийминга, в зависимост от поведението и техническите способности на техните компютри, смъкване или качване на много други файлове едновременно, бавна интернет връзка и други. При P2P стрийминга контролът е много ограничен, тъй като първоизточникът не може да ограничи достъпа до определени райони или групи потребители, както и не може да контролира качеството на видеото, звука и други характеристики.

P2P

P2P (от англ. Peer-to-peer) е разпределена мрежа от участници, в която всеки от тях предоставя някаква част от своите ресурси за използване от другите участници в мрежата, без наличието на централна оперативна инстанция. Отдаваните ресурси могат да бъдат дисковото пространство, процесор, ширина на връзката и други. Участниците в този процес се наричат пиъри, като всеки един от тях отдава и получава ресурси едновременно. По това този модел се отличава и от класическия сървърен модел, в който в ролята на снабдител са сървърите от една страна, а потребителите единствено консумират, без да отдават нищо в замяна.

P2P е компютърна мрежа, в който достъпът е равноправно разделен, като по този начин няма нужда от единен сървър, а всички потребители качват, споделят използват файлове свободно. Връзките могат да бъдат осъществени чрез следните топологии – шинна топология, топология тип звезда, кръгова и безжична (wireless).

Сътрудничеството и кооперацията в тази мрежа е от изключителна важност за голямата популярност и успех на P2P системата, която се използва все повече за ежедневни и обикновени дейности. Колкото повече участници има в системата, толкова по-голям става и потенциалът на този модел.

Приложенията на P2P мрежата са многобройни. Най-разпространеното от тях е споделянето на файлове , чрез което и системата придоби голямата си популярност. Доставянето и споделянето на съдържание е голямо друго голямо предимство, т.к. за разлика от традиционната система сървър-потребител, тук съдържанието е потенциално неограничено, понеже с използването на мрежата потребителите не само получават, но и едновременно споделят съдържание. Колкото повече потребители има, толкова по-голям става достъпът до ресурси. P2P мрежата масово се използва и за комуникации, като например използването на Skype, Instant messaging и онлайн чатове. Много мрежи за споделяне на файлове също използват P2P системите, най-известните от които са Gnutella и eDonkey.

Някои P2P мрежи наблягат много на поверителността и анонимността на участниците в мрежата. Те гарантират, че съдържанието на комуникациите, както и местоположението са скрити и не могат да бъдат проследени. Криптографията е широко разпространена, за да се осигури криптиране, валидиране на данни, удостоверяване и автентичност на съдържанието. Други мрежови протоколи като Onion и Tarzan също са използвани за тези цели.