P2P

P2P (от англ. Peer-to-peer) е разпределена мрежа от участници, в която всеки от тях предоставя някаква част от своите ресурси за използване от другите участници в мрежата, без наличието на централна оперативна инстанция. Отдаваните ресурси могат да бъдат дисковото пространство, процесор, ширина на връзката и други. Участниците в този процес се наричат пиъри, като всеки един от тях отдава и получава ресурси едновременно. По това този модел се отличава и от класическия сървърен модел, в който в ролята на снабдител са сървърите от една страна, а потребителите единствено консумират, без да отдават нищо в замяна.

P2P е компютърна мрежа, в който достъпът е равноправно разделен, като по този начин няма нужда от единен сървър, а всички потребители качват, споделят използват файлове свободно. Връзките могат да бъдат осъществени чрез следните топологии – шинна топология, топология тип звезда, кръгова и безжична (wireless).

Сътрудничеството и кооперацията в тази мрежа е от изключителна важност за голямата популярност и успех на P2P системата, която се използва все повече за ежедневни и обикновени дейности. Колкото повече участници има в системата, толкова по-голям става и потенциалът на този модел.

Приложенията на P2P мрежата са многобройни. Най-разпространеното от тях е споделянето на файлове , чрез което и системата придоби голямата си популярност. Доставянето и споделянето на съдържание е голямо друго голямо предимство, т.к. за разлика от традиционната система сървър-потребител, тук съдържанието е потенциално неограничено, понеже с използването на мрежата потребителите не само получават, но и едновременно споделят съдържание. Колкото повече потребители има, толкова по-голям става достъпът до ресурси. P2P мрежата масово се използва и за комуникации, като например използването на Skype, Instant messaging и онлайн чатове. Много мрежи за споделяне на файлове също използват P2P системите, най-известните от които са Gnutella и eDonkey.

Някои P2P мрежи наблягат много на поверителността и анонимността на участниците в мрежата. Те гарантират, че съдържанието на комуникациите, както и местоположението са скрити и не могат да бъдат проследени. Криптографията е широко разпространена, за да се осигури криптиране, валидиране на данни, удостоверяване и автентичност на съдържанието. Други мрежови протоколи като Onion и Tarzan също са използвани за тези цели.